Разговори

Гледаме Трансформърс 4.
Уау!
Трибуквените възклицания доминират напрегнатия до краен предел звуков фон в хола. Децата ми, момче и момиче в млада юношеска възраст (тийнейджъри) съсредоточено попиват ефектните сцени, а аз си мисля как да ги накарам да четат.
Книги.
Защо?
– И защо ни е да четем книги, когато има Фейсбук, Интернет, толкова готини приложения и филми-контрира ме синът ми.
– Ами защото те манипулират, подават ти всичко смляно, пречупено и политкоректно, защото гледаш историята на някой друг, увличаш се от идеите на някой друг и въобще не можеш да намериш себе си.
Тъй като е любознателен, това определено събуди интереса му.
– А как ще помогне четенето?
– Виж сега, когато четеш някой роман или просто разказ, Ти ставаш основният дизайнер. Авторът е нахвърлил скицата на повествованието, но твоето въображение е това, което дава цветове и нюанси на героите и случките. Много често, четейки, срещаш думи, събития или имена, за които не си чувал и много често за тези изрази има бележки под чертата или речник накрая на книгата. Прочитайки ги, научаваш много нови и интересни факти, важни събития и започваш все по- добре да разбираш историята и много от непознатите ти досега загадъчни изрази, с които понякога възрастните си общуват. Непроницаемият доскоро код се превръща в лесноразбираема логична реч.
-Хм!?
– Така е.  Същите изрази ги срещаш и в други романи, статии или разговори, но представени от друга гледна точка. Това, естествено, обогатява знанието ти  за събитието, получава се нещо като триангулация – също като във филмите за извънземни, които толкова много те кефят.
-Уф, тия ужасните ли? –  това е дъщеря ми – не си пада по извънземни и кървави сцени.
– Направо се получава 3D картина. М-м …яко е – говоря почти с тийнейджърски патос.
 

Разговори.

Не е лесно , но не трябва да се отказваме. Просто трябва да препускаме с тях и с Винету волно през прериите,  да отидем на Луната с  Ян Бибиян или  Жул Верн, важното е да преодолеем земното притегляне.

Не мислите ли?